Описание: Високо до 25 м дърво или храст до 2—3 м, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици. Младите клони са прави, по-старите са увиснали, осеяни със смолисти брадавички. Листата са ромбовидни или сърцевидни, заострени на върха, по ръба двойно назъбени, в основата си целокрайни; отгоре листата са тъмни и лъскави, докато отдолу са по-светлозелени. Мъжките съцветия са дълги, цилиндрични, увиснали реси, а женските — къси, изправени, цилиндрични, 2—4 см дълги и 8—10 мм в диаметър. Цъфти през пролетта.

Използвани части: За лечебни цели се използуват листата (Folia Betulae), лист­ните пъпки (Gemmae Betulae) и кората (Cortex Betulae). Листата се събират през юни—септември, когато напълно са развити. Пъпките и кората — през април— май, по време на движение на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.

Съставки: В листата се съдържат около 0,05% етерично масло, сапонини, дъбилни вещества до 10%, витамин С, никотинова киселина и флавоноидните съединения хиперозид, апигенин, кемпферол и др. Листните пъпки съдържат до 8% етерично масло с приятна миризма и смолисти вещества. Корените съдържат тритерпеновия алкохол бетуленол, гаултерин, до 15% дъбилни вещества, етерично масло и др.

Къде се среща? Расте из горите, сечищата и по скалистите места — в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в страната. Отглежда се и като де­коративно растение в паркове и градини.

Действие и приложение: Пикочогонно, диуретично, общоукрепващо.